ИЗПЀРЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпѐрча се, -иш се, св., непрех. Разг. Напервам се, наперчвам се, опервам се, изпервам се. – Можеш ли върза такъв сноп? – Не да не съм ги връзвал, че и по-големи! – изперчи се дядо Ламби. И. Петров, НЛ, 256. – Че какво от това? Дълбокото и опасното е за нас, смелите – изперчи се той. Ст. Чочоолу, БН [еа].